С тази история слагаме начало на една рубрика, в която ще разказваме за “Пътя към дома” на много от спасените животни. Тези, които имат късмет да бъдат осиновени, за разлика от много други. Отделно ще ви разкажем и за тях. Защото никое куче не заслужава да бъде забравено след като бъде прибрано от улицата и вече не е “проблем” за обществото.
Как кученцата се озоваха при нас
Преди около два месеца получихме сигнал за 12 малки кученца, родени в курортния комплекс Дюни. Две от кученцата бяха осиновени от работещи в комплекса хора, но останалите 10 ги очакваше несигурна и опасна съдба.
За самото ваканционно селище ситуацията също беше проблематична – през зимата районът е пуст, но през лятото присъствието на голяма група бездомни кучета би предизвикало негативни реакции. Вече има няколко по-възрастни кучета там, в това число и майката на малките – плаши се от хора и засега не успяваме да я заловим, но продължаваме да опитваме.
Както често се случва в нашия район, нямаше кой друг да се отзове. Освен Артур – човекът от нашия екип, който ежедневно се грижи за огромно количество спасени улични кучета. Пое ангажимента да приюти нови 10 кученца и да започне дългия процес по тяхното спасяване.
Дългият път към осиновяване
Процесът по подготовка за осиновяване отнема минимум два месеца. През това време всяко кученце премива през:
– Задължителни ваксини – трикратно
– Микрочипиране и издаване на паспорти
– Социализация и грижи
За разходите за всичко това, които са минимум 100 лева за кученце, сега няма да говорим. Но къде могат да намерят дом? В България броят на бездомните кучета далеч надхвърля броя на желаещите да осиновят. Затова единственият шанс за тези малки беше да намерят семейства в чужбина.Засега това е решението и за много други като тях – докато толкова много хора у нас продължават безотговорно да развъждат, а други предпочитат да купуват, вместо да осиновят.
След усилено търсене, за тях беше осигурен прием в приют в Австрия, където бързото осиновяване беше напълно възможно – в държава, където почти няма бездомни животни, а осиновяването е въпрос на социална отговорност.
Предизвикателствата на пътуването
Миналата седмица двама от нашите доброволци – Леона и Робърт потеглиха към Австрия с 10-те кученца. Очакваше ги дълго пътуване, но никой не предвиждаше бюрократичните препятствия, които се оказаха най-голямото изпитание.
По пътя бяха връщани на няколко гранични пункта в България, Унгария, Румъния – на някои нямаше ветеринар, на други им даваха уклончиви обяснения, въпреки че всички документи бяха напълно изрядни. В крайна сметка пътуването отне две денонощия шофиране на смени, но всички кученца пристигнаха в отлично състояние.
В Австрия ги очакваше просторна волиера с отопляеми къщички, но най-добрата новина дойде още на по-следващия ден – две от тях бяха осиновени, а на следващия ден – още едно! В този приют осиновяването се случва ефективно, защото хората са наясно, че да дадеш дом на бездомно животно е не просто добър жест, а отговорно решение. А ние получаваме обратна връзка за кученцата.
15 февруари – допълнение: още 2 от кученцата са осиновени!
Реалността, която ни връща назад
Щеше да е чудесно, ако завършехме тази история с щастливия край на кученцата от Дюни. Но завръщането в реалността дойде бързо. Предупреждаваме по-чувствителните да спрат да четат до тук. Ще спестим снимките и на всички останали…
Когато Леона и Робърт се завърнаха у дома в една от волиерите с други спасени кучета, ги очакваше ужасяваща гледка. Някой беше подхвърлил две малки кученца, на не повече от 1-2 месеца. Открихме ги мъртви. Видимо бяха загинали от студ или болест, без следи от насилие.
Няма начин да са попаднали там случайно – оградата е без пролуки и със ситна мрежа, през която кученце не може да се промуши. Бяха оставени там умишлено, вероятно с мисълта, че „някой ще се погрижи“. Но никой дори не ни беше потърсил – не се обадиха, не предупредиха, не оставиха никакъв знак, не дадоха шанс на тези малки същества да оцелеят.
И най-страшното – майката на тези кученца все още е там, някъде. Вероятно след няколко месеца отново ще забременее. И вероятно след време отново ще намерим поредното „нежелано“ поколение, изоставено без шанс за живот.
Защо продължаваме?
Колкото и тежки моменти да имаме, щастливите развръзки, като тази с кученцата от Дюни, са нашият лъч надежда. Те успяха. Намериха шанс за живот и любов, каквито заслужаваха, но без нас нямаше как да получат.
Затова продължаваме. И не спираме да се надяваме, че един ден ще бъдем повече – че ще има повече хора, които разбират, че проблема с бездомните не се решава с изоставяне, а с отговорност.
Ще се радваме, ако ни подкрепите в тази мисия. За да могат следващите кученца, които спасим, да имат шанс за истински щастлив край.