Пътят към дома: Софи от сметището и нейните кученца

На сметището в Равадиново животът е жесток. Болести, глад, студ – там няма милост за бездомните животни. Някои от тях се крият през деня, когато хората работят, и излизат вечер за да търсят прехрана сред боклуците. Никой не знае как попадат там – дали ги изхвърлят или биват привлечени от близки села в търсене на храна. Възможно е някои и да са родени там, но е малко вероятно, тъй като едва ли биха оцелели. Дълго време сметището е било домът на Софи – женско куче, на възраст около 10 години, но може и да е по-млада, просто да изглежда на толкова заради суровия живот. Очевидно беше раждала неведнъж – при женските кучета това си личи.

Елена П. от Бургас е първата, която забеляза Софи – отново бременна – и не можа да остане безразлична. Когато я вижда за пръв път, кучето почти няма козина – крастата я е оголила, а цялото ѝ тяло е отслабено и измъчено. Елена започва лечение със Симпарика и в продължение на три месеца се грижи за нея, доколкото е възможно в тези тежки условия. (Вижте на снимките след края на статията как изглежда Софи сега).

Артур и Леона се опитват да намерят Софи преди Нова година, за да я кастрират и дадат шанс за по-добър живот. Но кучето изчезва – страхът и инстинктите за оцеляване я карат да се крие. На 9 януари най-накрая успяват да я приберат. За съжаление, тя вече е в последните седмици на бременността си и лекарите отказват да извършат кастрация. Правят ѝ тестове – за щастие, няма сериозни заболявания.

Три дни след спасяването си, Софи роди осем кученца. За първи път в живота си тя беше на топло, с постоянна храна и грижи. Макар и в началото плаха, то изключително бързо се привърза към хората, които се грижеха за нея. Оказа се много добро и спокойно куче. Но не всичко мина без проблеми. Едно от малките отслабва бързо, а Софи го отделя настрани от другите. Леона забелязва, че тялото му изстива и го откарва в клиника в Бургас. Там лекарите правят всичко възможно – загряват го, поставят система и го захранват. Вечерта Леона го взима обратно и цяла нощ се грижи за него.
На сутринта завежда отново малкото в клиниката, но лекарите препоръчват да се върне при майката. Уви, инстинктите на природата са безмилостни – Софи не го приема обратно. Тя го отблъсва от себе си и то отново започна да изстива. И този път малкото не успява да оцелее. С колкото и жестокости да се сблъскваме в дейностите си с бездомните, такива моменти винаги са разтърсващи и трудни.

Но Софи все още има седем здрави, пухкави кученца и за първи път в живота си изглежда щастлива. Тя никога не е живяла в топлина, не е имала постоянна храна, а сега е спокойна и обичана. Но тепърва предстои важен етап – кученцата трябва да бъдат ваксинирани, за да бъдат подготвени за осиновяване. Първата ваксина е след две седмици, а след това следват още две. Такива са изискванията за осиновяване в чужбина, където предполагаме, че ще намерят дом и те. Но кой знае? Може би за някое от кученцата вие сте Човекът? Свържете се с нас, ако искате да осиновите кученце. Ще ви запознаем с всяко от тях и може би някое ще грабне сърцето ви.

А ако нямате възможност да осиновите, то можете да помогнете и с дарение. Ваксините са жизненоважни за бъдещето на тези малки същества, които са все още по средата на „пътя към дома“, но се надяваме с наша помощ да го извървят успешно. Дарения могат да се направят по сметките на организацията ни, които публикуваме и тук.